Правата на българския студент

ян. 15, 2021 |

Обикновено, когато стане дума за права, голяма част от хората от дадена група са готови да се борят за тях и да бранят интересите си. Въпросът е,че в България никой не се вълнува от нещата, които не го касаят пряко.

За права претендират всички, от всякакви възрастови, социални и расови групи. Едни успяват да задържат внимание за кратко, други се бунтуват агресивно и в крайна сметка губят…а трети все едно изобщо не съществуват.

Правата им са изписани в много документации и правилници, но в реалният живот са пренебрегвани дори от онези, които са техни представители.

Това са българските студенти.

Да си студент е хем вълнуващо и обнедеждаващо, хем толкова трудно и лесно едновременно.

Дипломите се раздават като топъл хляб, но стане ли дума за права, отсреща няма никой.

Когато се появи реален проблем и студентът е лично или по някакв друг начин ощетен, мнението му е като глас в пустинята. Малко са преподавателите и университетите, които се ангажират да застанат истински зад възпитаниците си и да се борят с несправедливостите. Най-често защото те самите действат несправедливо.

Личното отношение винаги е на мода, както и парите за взети изпити дадени под масата.

Онлайн уроци по английски може да заличат вашите липси по предмета.

Жалко, но факт.

Студентът X може никога да не е влизал в лекции, да не знае елементарни неща и дори да си позволява нахално поведение. Но ако той е симпатичен по някаква причина на преподавателите или разполага с повечко финанси, веднага се превръща е недосегаем и със сигурност ще завърши с отличие.

Студентът Y е коренната противоположност. Обикновено се старае в ученето, прилежен е, чете и знае много и участва в студентски мероприятия, понякога и работи на няколко места и се издържа сам. Знае защо е в университета и има цели.

Но ако е антипатичен на преподавателите или изразява мнението и позициите си твърде прямо и открито, се превръща в черната овца и студентския му живот се превръща в Ад.

Той е от онези студенти, които отчаяно се опитват да си потърсят правата, ако се сблъскат с нечестност, негативно отношение и подценяване.

Естествено, не успява да постигне това, защото смахнатата система е по-могъща от него, от всички будни и мислещи студенти. Тя взима правата им и ги хвърля на боклука.

И така младият човек се превръща в модерен, съвременен роб на цирка, наречен бълграско образование.

И макар,че му се полага по право да изразява себе си и несъгласието си по даден въпрос, да предлага своите виждания и идеи или да подаде нужните оплаквания и жалби ако се наложи, никой няма да му обърне внимание. Защото целта на много български на университетите е да имитират престиж, да запълват бройки, да взимат семестриални такси и да отчитат дейност, давайки диплома на всеки само и само да привлича нови попълнения. А това,че „някакъв си отворко“ държи на равноправие и достойно отношение, не е проблем на университета.

Проблем е на студента,че иска толкова много от една институция, която няма време и желание да се занимава с неговите неволи и права.

Posted in: Uncategorized

Comments are closed.