Обикновено, когато стане дума за права, голяма част от хората от дадена група са готови да се борят за тях и да бранят интересите си. Въпросът е,че в България никой не се вълнува от нещата, които не го касаят пряко.
За права претендират всички, от всякакви възрастови, социални и расови групи. Едни успяват да задържат внимание за кратко, други се бунтуват агресивно и в крайна сметка губят…а трети все едно изобщо не съществуват.
Образование и свобода: Правата на българския студент
Правата на българския студент играят важна роля в образователния процес и определят рамките, в които те могат да проследяват академичния си напредък. Съгласно законодателството и стандартите на образованието в България, студентите имат право на достъп до качествено образование без дискриминация, основавана на пол, раса, религия и други фактори. Те имат право на информация за учебните програми, графици и оценки, както и на възможност за активно участие в образователния процес. Българските студенти имат право на свобода на изразяване на мнение и асоциация, което им дава възможност да създават студентски съвети и организации за защита на своите интереси. Освен това, студентите имат право на социални льготи, както и възможности за участие в стипендийни програми и образователни мобилности. Осигуряването на тези права не само гарантира качествено образование, но и подпомага личния и професионален растеж на студентите, придавайки им ресурси и възможности за успешна академична и жизнена реализация.
Правата им са изписани в много документации и правилници, но в реалният живот са пренебрегвани дори от онези, които са техни представители.
Това са българските студенти.
Да си студент е хем вълнуващо и обнедеждаващо, хем толкова трудно и лесно едновременно.
Дипломите се раздават като топъл хляб, но стане ли дума за права, отсреща няма никой.
Когато се появи реален проблем и студентът е лично или по някакв друг начин ощетен, мнението му е като глас в пустинята. Малко са преподавателите и университетите, които се ангажират да застанат истински зад възпитаниците си и да се борят с несправедливостите. Най-често защото те самите действат несправедливо.
Личното отношение винаги е на мода, както и парите за взети изпити дадени под масата.
Онлайн уроци по английски може да заличат вашите липси по предмета.
Жалко, но факт.
Студентът X може никога да не е влизал в лекции, да не знае елементарни неща и дори да си позволява нахално поведение. Но ако той е симпатичен по някаква причина на преподавателите или разполага с повечко финанси, веднага се превръща е недосегаем и със сигурност ще завърши с отличие.
Студентът Y е коренната противоположност. Обикновено се старае в ученето, прилежен е, чете и знае много и участва в студентски мероприятия, понякога и работи на няколко места и се издържа сам. Знае защо е в университета и има цели.
Но ако е антипатичен на преподавателите или изразява мнението и позициите си твърде прямо и открито, се превръща в черната овца и студентския му живот се превръща в Ад.
Той е от онези студенти, които отчаяно се опитват да си потърсят правата, ако се сблъскат с нечестност, негативно отношение и подценяване.
Естествено, не успява да постигне това, защото смахнатата система е по-могъща от него, от всички будни и мислещи студенти. Тя взима правата им и ги хвърля на боклука.
И така младият човек се превръща в модерен, съвременен роб на цирка, наречен бълграско образование.
И макар,че му се полага по право да изразява себе си и несъгласието си по даден въпрос, да предлага своите виждания и идеи или да подаде нужните оплаквания и жалби ако се наложи, никой няма да му обърне внимание. Защото целта на много български на университетите е да имитират престиж, да запълват бройки, да взимат семестриални такси и да отчитат дейност, давайки диплома на всеки само и само да привлича нови попълнения. А това,че „някакъв си отворко“ държи на равноправие и достойно отношение, не е проблем на университета.
Проблем е на студента,че иска толкова много от една институция, която няма време и желание да се занимава с неговите неволи и права.